Телефона бързам да затворя за да не усетиш ,
сълзите тежки как идват в моите очи .
Още нещо ако кажа , още малко ако продължа ,
ще дойдат сълзите , и теб в нощта ще натъжа .
Очите влажни са , гласът започва да трепти .
Знам след малко в хола ще заплачеш и ти .
Всяка вечер се прегръщаме със самотата .
Не си до мен , и пак целувам тишината .
Когато думите изтъркани станат непотребни ,
тогава искам и сълзите ни да са вълшебни .
Красиво е около мен , но не виждам красотата .
Виновни са очите ми - падна в тях мъглата .
Няма го вълшебството в тези малки капки ,
плачат очите ни с тъжни телефонни сълзи .
Виждам в тях самотата , виждам и тъгата .
Няма я магията но виждам любовта - голямата .