автор: Danielita

http://www.youtube.com/watch?v=l5yP4hy_qG8&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=9tg7UIIVTRQ&feature=related

Тази година през юли, Международният балетен конкурс във Варна отново ще събере цвета на балетното изкуство в лицето на съдии и състезатели. Един остров на българската култура, неопорочен от корупция и мафиотски предпочитания.
Чест прави на организаторите, че макар и с малко средства, успяват да продължат 46 годишните традиции на конкурса. Не случайно английският балетен критик Джон Грегори нарича конкурса Варненска балетна олимпиада. Не само защото е пръв и дълго време единствен по рода си в света, но и поради олимпийския дух на конкурса - по трудност на програмата, ниво на изпълнение, брой и компетентност на съдиите и добра организация.
От балетния конкурс във Варна тръгват по световните сцени големи имена като Владимир Василиев, Наталия Макарова, Михаил Баришников, Йоко Моришита, Фернандо Бухонес и много други. Сред тях най-голям принос за популяризирането на конкурса на Американския континент има Фернандо Бухонес, „детето чудо”, „принцът” на американския балет. Стотици статии, репортажи, книги и други материали са изписани за Фернандо Бухонес и във всички без изключение се споменава за неговия златен медал на Варненската балетна олимпиада, за малката страна България, способна да организира такова културно събитие.
През 1974 г. летувахме във Варна точно по време на балетния конкурс. И двамата с мъжа ми обожавахме балета и това беше идеална възможност да видим конкурса на живо. Той заложи на руския състезател. Аз обаче, още при първото изпълнение харесах едно смугло, къдрокосо момче, което казваха че е кубинец.
Фернандо Бухонес беше само на 19 години, но се състезаваше в групата за възрастни. Показваше висока класа, която можеше да се сравни само с тази на руската балетна школа. По-късно разбрахме, че се състезава за САЩ, тъй като е американски гражданин. Беше срамежлив, едвам се усмихваше, но това което изпълняваше беше просто перфектно – висок отскок, прецизни и елегантни движения, синхрон с музиката до части от секундата. За него като че ли нямаше гравитация, летеше високо, свободно и естествено, като че ли беше роден на сцената. А то си беше почти така –майка му, танцьорка и актриса в Куба го записва да учи балет на 6 годишна възраст в училището на прочутата Алисия Алонсо. Когато семейството се установява постоянно в Маями, Флорида, където Фернандо е роден, балетното обучение на Фернандо поема братовчедка му Зейда-Сесилия Мендез, също ученичка на Алисия Алонсо.
В САЩ Фернандо печели стипендия на фондация „Форд” и от 11 годишна възраст учи в Ню Йоркското училище за балет. На 17 години Фернандо Бухонес вече играе за Американския Балетен Театър в Ню Йорк. Една година по-късно става солист и на следващата година участва във Варненския балетен конкурс.
Но да се върнем на сцената на Варненския летен театър. Когато Фернандо изпълни “ La Fille mal Gardee”, исках той да спечели конкурса. Когато изпълни вариации от „Лебедово езеро”, знаех че ще спечели, след „Корсар” му станах почитателка за винаги, а след „ Дон Кихот” предрекох неговия триумф по световните сцени.
В деня на награждаването носех букет български, уханни рози, за Фернандо!
За пръв път в историята на балетния конкурс американец печелеше. Малко хора го очакваха, но аз познах. Не можеше политиката да бъде над изкуството, нямаше да е честно!
Десет години по-късно бяхме в САЩ на специализация. Искахме да видим отново Фернандо, но по това време той започва гастролите си извън САЩ. След 10 години водещ изпълнител на Американския Балетен Театър, Фернандо напуска разочарован и наранен. Причината: нелоялната конкуренция на емигриралия по това време от СССР Михаил Баришников. Ръководството на театъра лансира по политически причини Баришников, също един от най-добрите в света и също започнал кариерата си във Варна.
Фернандо Бухонес играе по сцените на най-големите балетни театри в света, включително и Болшой Театър, като става постоянен гост-артист. След напускането на Баришников през 1989 г. Фернандо се завръща в Американския Балетен Театър и радва очите на хиляди зрители до 1995 г. След това става Художествен директор на балета на Мисисипи и после на Орландо Балет.
И тук съдбата ни срещна отново. От няколко години живеехме в САЩ. През пролетта на 2005 решихме да зарадваме малкия син с екскурзия до Орландо, Флорида. Покрай хилядите грижи и ангажименти не бях си мислила отдавна за балет. Споменът ми за Фернандо беше твърде избледнял. Ей така, от любопитство се отбихме до местния балетен театър, да видим какво представят.
Каква беше изненадата ми когато на афиша с големи букви беше написано: Фернандо Бухонес- художествен директор!
Нямах никакво съмнение, че трябва да се срещна с този голям артист. Когато му казали, че почитателка от България иска да го види, Фернандо веднага се съгласил. Посрещна ме като стар приятел. Лицето ми със сигурност не помнеше, но си спомни, че една млада, много развълнувана жена му поднесла български рози, които миришели чудесно. Дори цвета им помнеше. Варна също. Нали там беше започнала неговата голяма, световна кариера.
На другия ден ме покани на репетиция на новата му постановка. Беше поставил с Орландо балет един от най трудните балети – „Спартак” по музика на Хачатурян.
Всички – от портиера до солистите на балета го слушаха с благоговение. Фернандо беше великолепен и като учител и като ръководител. Въпреки своите 50 години, имаше енергията, фигурата, държанието на млад мъж. И в същото време зрелостта на големия артист и учител. И както той сам казва:”Балетът е специално изкуство. Без страст и пълно отдаване не можеш да имаш успех.”
Разделихме се с обещание, че ще ме покани на премиерата на „Спартак” и аз непременно ще дойда.
Няма да описвам разочарованието и мъката, които изпитах, когато няколко месеца по-късно, през същата 2005 г разбрах, че Фернандо Бухонес е починал следствие усложнения от меланома (рак на кожата). Не приличаше на болен човек. С неговия дух и ентусиазъм. Жалко.
Три месеца след неговата нелепа смърт получих работа в Орландо, където живея и до сега. Близо сме вече... Гледам често записи с негови изпълнения и си мисля за Варненската балетна олимпиада. Дано поне тя да живее и да прославя България! А то хората си отиват от сцената и от живота, като метеори, като Фернандо. Колкото си по-голям, толкова по-дълго светиш.