автор: Osip

и ако някога ти казват
„малка моя”
и ако някога във тебе търсят пътища
вържи обувките си здраво
преметни през рамото си къща
тръгни, не се сбогувай с тишини,
пази по устните си всеки писък
поискал да те върне
и се радвай, дъще!
тревата ще запомни твоят мах, не конското копито преди тръгване
зелено ще е в раменете ти и ще е дъжд
и ще е живо,
                        живо,
                                    живо

боленето в огромните ти светове
събрали мен и теб

преди да се родиш
преди да е зелено