автор: wert

Дебела сива котка се умилкваше около краката й
Друга, подобна, дояждаше кокалчетата,
които беше донесла
Наоколо счупени стъкла, листа и кал

Седеше на пейката и гледаше пред себе си
Стара, кльощава, сбръчкана
замръзнала в една позиция
Лицето й не изразяваше нищо
Вятър разнасяше листата, нападали след снощната буря
Повърхността на локвите леко се набръчкваше
Вяло слънце огряваше бялата й коса
Беше застинала, леко сгърчена
Вторачена напред
с криви, висящи крачка, едва докосващи земята
Стоя така много дълго
Вцепенена

После извърна глава към улицата,
сякаш там я чака нещо,
от което се е спасила на пейката
Сякаш пейката бе подслон
временен

Гледаше към улицата като към неизбежното
Отново обърна глава напред и бавно се подпря с ръце
Надигна се едва
И с разкривена, гротескна и несигурна походка,
походката на прохождащо бебе,
закуцука към тротоара