автор: sbydnata

Не помня да е била
толкова мрачна и страшна нощта.
Не помня да е била
толкова тъжна...

От тревоги и бързане
май пропуснали сме Луната!?

Мъгла е наоколо.
Не усещам нежните, копринени дипли на въздуха,
докосвали някога кожата ми...
Дипли, къдрени от ръцете ти!
Знам в мъгла
мълнии не блесват,
не закапва топъл, нежен дъжд...
В мъгла трудно се намира пътя,
върви се слепешком
в посока,
най-често не натам
където те влече сърцето и душата...

-Невиждани очи, най-лесно се забравят!-рЕкли са предците