Добруджански ветрове
над Балчик се реят.
Митове, легенди
и до днес ни пеят.
За старинното градче
сред скалите бели.
Със залив черноморски
и моряци смели.
Ех, Балчик, Балчик.
Добруджански край.
И на края на света
с теб ще дишам знай!
Ето днес Балчик е
приказно красив.
В уличките тесни,
пак се пеят песни.
С добруджанските нивя.
С царските градини.
С аромата на смокини.
Най -продлавен си ми.
Ех, Балчик, Балчик!
Мой роден град.
И на край света.
С теб ще дишам знай.
С теб ще дишам знай.