ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 571
ХуЛитери: 1
Всичко: 572
Онлайн сега::: Albatros
| И за какво ти говорех преди малко? А, да. Някои си мислят, че геологията е скучна работа, ама не е така. Знаеш ли колко много можеш да научиш от камъните? Те приличат на мълчаливите хора, скрили мъдрост в себе си. Само трябва да четеш в душите им, тъй да се каже... Май не ти е интересно, явно не е по твоята част...
Учителите не получавате кой знае колко, но поне редовно вземате заплата. А ние в последно време нямаме никаква работа, все сме в неплатени. Защо се преместих в София ли? Заради една жена – направо избягах от нея. Бяхме колеги. Но не съвсем, защото тя беше шефът. Уморих се и в леглото да съм с началника си и да ме командва денонощно. Амбициозна, упорита, спирка няма. Тя обича кръчмите, аз – не. И все ме влачаше по заведения. Като се приберем, почвам да ям, защото там не мога да се нахраня, както трябва, а тя си налива още за пиене. А бе какво да ти разправям... Иначе беше хубава – е, не като тунингованите мацета от списанията, на нея всичко й е истинско. Гаден бил силиконът, ама изглежда страхотно...
Спокойно де! Пошегувах се. Ти и така си супер.
Не беше просто комплимент, но както и да е... Мойта бившата часа си при фризьорката и маникюристката не го пропуща, ако ще светът да се разцепи на две. Всичко е по график, планирано... И от мен да го знаеш – много е унизително за мъжа жената да получава повече пари от него. Все пак горе-долу уж си пасвахме, но за неангажираща връзка. Обаче тя почна да ме врънка за дете. Влизам й в положението – приближава 40-те, часовникът й щрака, време й е. Само че аз не искам бебе от нея, трудно се живее постоянно с такъв човек. Като разбра, предложи да забременее и да се разделим без задължения от моя страна. Представяш ли си? Че аз да не съм някакъв си осеменител? Да правя деца, а да не са при мен? Егати жената! Накрая си бих камшика и се махнах надалече... Надявам се да не се засечем през тези 2-3 дни, докато съм в града. Отдавна не съм си идвал и трябваше да го направя, че сигурно покривът на къщата е паднал. Кой знае какво ще намеря... Докато нашите бяха живи, не се налагаше аз да се занимавам...
Ама че раздрънкан автобус! Откачи ми бъбреците... То и пътища нямаме като хората. И виждаш ли какво е наоколо – пусти села, всичко рухва, по полето жив човек няма. Пък и кой ли е толкова луд, че да копае...
Нямаш халка. Неомъжена ли си?
(Продължението можете да прочетете в сборника "30 щриха за любовта")
Публикувано от aurora на 10.06.2010 @ 16:21:01
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Да заколиш агнето" | Вход | 14 коментара (37 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Да заколиш агнето от Casper на 10.06.2010 @ 16:59:11 (Профил | Изпрати бележка) | Много истински моменти :-))) Всички, дето ходим по земята, търсим да сме разбрани, чути и обичани и това става само от себеподобни нам, които да имат почти нашето или доста подобно светоусещане.
Ама да ти кажа с последното изречение много не се съгласявам. Свободата е отговорност. И човек не трябва да се страхува или да закърпва по пътя си положението само и само да не е уж "сам".
Колко страшно е да си с някой и да си безумно сам ... |
Re: Да заколиш агнето от dimension на 10.06.2010 @ 18:10:59 (Профил | Изпрати бележка) | Как я карам сега ли? Ами никак.
..............
Аз бих добавила - ами, нека!
Даже си представям как това "ами нека" го дочувам отнейде, изблеяно...
..............
Хубав разказ, мога да го допиша...
Поздравления! |
Re: Да заколиш агнето от zebaitel на 10.06.2010 @ 21:25:25 (Профил | Изпрати бележка) | Чудесен разказ, Анониме! Ама как умееш да разказваш! Сякаш и геолог си бил и агне си клал-всичко е съвсем истинско! А може и да е! И за самотата май е вярно. Поздрави! |
Re: Да заколиш агнето от ASTERI на 11.06.2010 @ 08:43:35 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей!
Хубав разказ!
...– свободата си има сестра близначка и тя се казва самота...
Или с други думи, както се пее в една песен: разведените не празнуват.
Поздрави! |
Re: Да заколиш агнето от joy_angels на 11.06.2010 @ 10:10:27 (Профил | Изпрати бележка) | Има какво да помисли човек над текста ти, Аноним. Комбиниран и с умението ти на разказвач - какво повече да искам?
Обаждам се само, за да знаеш, че прочетох. :))) |
Re: Да заколиш агнето от anelim на 11.06.2010 @ 13:45:12 (Профил | Изпрати бележка) | Замисли ме...за свободата и самотата и за още нещо...
Поздрави! |
Re: Да заколиш агнето от dumite (malisia@mail.bg) на 11.06.2010 @ 14:23:09 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, всеки пасаж повдига ама много размисли.
Но последния най ме размисли. Свободата е начин да дамериш себе си и да знаеш какво търсиш. Ако обичаш слънцето, а търпиш зимата само за да не си сама. Знаеш ли предмочитам да съм свободна и самотна пред такава несамота.
И още нещо, ако си намерила човека, който "харесва как колиш агнета", използвам твойта метафора той няма да се ужаси. А този, който се ужасява просто не е твоя човек. Винати ти не, е че "колиш агнета", а че не си намерила човек с който "заедно да ги колите". Не че често е възможно да го срещнете.
И знаеш ли, творчеството е начинът да зададеш въпроси, а пък другите да си търсят отговорите. А ти го можеш.
Дори и факта, че след последната реплика би си казал, аз пък този съвет съвсем севсем ще го пратя по дяволите, те кара да се замислиш а какъв бих приела.
Поздрави! |
Re: Да заколиш агнето от antrakt на 11.06.2010 @ 23:46:01 (Профил | Изпрати бележка) | Представих си разказа ти като драматизиран монолог... и ми се искаше да продължи още )
Обаче пак си изшмекерувал ;)
Създаваш усещането за дилема... а пътищата са много повече от два...и всички, освен посочените от теб... са по-щастливи ) |
Re: Да заколиш агнето от savana на 12.06.2010 @ 22:31:37 (Профил | Изпрати бележка) http://stanpar.dir.bg | Просто всеки трябва да преброи до три, преди да заколи агнето, или да се разведе. Всяка свобода иска жертви и изборът е наш. Но когато са замесени деца, става сложно. Разказът ти не е измислен и това му е най-хубавото. Каквото и да напишеш е изпипано - само името ти за мен остава Аноним. |
Re: Да заколиш агнето от pastirka (prestizh@abv.bg) на 12.06.2010 @ 22:50:02 (Профил | Изпрати бележка) | Ненатрапено, мило бърборанско и препива, прелива от теб, за да изхвърли сякаш от сърцевината на мидата мъдростта на финала:
"свободата си има сестра близначка и тя се казва самота..."!
Житейските истини трябва да бъдат проумявани навреме.
Иначе ще имаме усещането, че държим в ръцете си бисер, който вече не ни е нужен и дори не можем да му се зарадваме.
Стойностното изкуство винаги ни кара да мислим. Ти го направи! |
| |