автор: anonimapokrifoff

И за какво ти говорех преди малко? А, да. Някои си мислят, че геологията е скучна работа, ама не е така. Знаеш ли колко много можеш да научиш от камъните? Те приличат на мълчаливите хора, скрили мъдрост в себе си. Само трябва да четеш в душите им, тъй да се каже...
Май не ти е интересно, явно не е по твоята част...
Учителите не получавате кой знае колко, но поне редовно вземате заплата. А ние в последно време нямаме никаква работа, все сме в неплатени. Защо се преместих в София ли? Заради една жена – направо избягах от нея. Бяхме колеги. Но не съвсем, защото тя беше шефът. Уморих се и в леглото да съм с началника си и да ме командва денонощно. Амбициозна, упорита, спирка няма. Тя обича кръчмите, аз – не. И все ме влачаше по заведения. Като се приберем, почвам да ям, защото там не мога да се нахраня, както трябва, а тя си налива още за пиене. А бе какво да ти разправям... Иначе беше хубава – е, не като тунингованите мацета от списанията, на нея всичко й е истинско. Гаден бил силиконът, ама изглежда страхотно...
Спокойно де! Пошегувах се. Ти и така си супер.
Не беше просто комплимент, но както и да е... Мойта бившата часа си при фризьорката и маникюристката не го пропуща, ако ще светът да се разцепи на две. Всичко е по график, планирано... И от мен да го знаеш – много е унизително за мъжа жената да получава повече пари от него. Все пак горе-долу уж си пасвахме, но за неангажираща връзка. Обаче тя почна да ме врънка за дете. Влизам й в положението – приближава 40-те, часовникът й щрака, време й е. Само че аз не искам бебе от нея, трудно се живее постоянно с такъв човек. Като разбра, предложи да забременее и да се разделим без задължения от моя страна. Представяш ли си? Че аз да не съм някакъв си осеменител? Да правя деца, а да не са при мен? Егати жената! Накрая си бих камшика и се махнах надалече... Надявам се да не се засечем през тези 2-3 дни, докато съм в града. Отдавна не съм си идвал и трябваше да го направя, че сигурно покривът на къщата е паднал. Кой знае какво ще намеря... Докато нашите бяха живи, не се налагаше аз да се занимавам...
Ама че раздрънкан автобус! Откачи ми бъбреците... То и пътища нямаме като хората. И виждаш ли какво е наоколо – пусти села, всичко рухва, по полето жив човек няма. Пък и кой ли е толкова луд, че да копае...
Нямаш халка. Неомъжена ли си?

(Продължението можете да прочетете в сборника "30 щриха за любовта")