X:Дори и в най-празните си дни можеш да се изгубиш
сред необятното.
Y:Пречистен от всичко
чисто и мръсно оставаш една празна дъска, върху която още никой не е писал
и тогава в сърцето си можеш да рисуваш само в светлосенки без допълнителни чувства и отражения.
X:Изгубена сред фигури се опитвам да събера себе си
Y:разчети знаците, криещи се зад очертанията на облаците
X:..може би трябва просто да ги почувстваме.
Y:Като да искаш да снимаш красиви картини, знаейки че така те не преминават през теб, остават статични..като липса.
X:Ако можех да се разтворя като дърво към светлината
завинаги обичаща небето и да крия птици в клоните си. А те с гласовете си да вплитат нишките на живота в соковете, които текат.
Y:Глас и слънце в едно....
X:Морски капки във вятъра носещи шепоти от дълбините
Толкова искам...
Y:Да събереш пясък в шепите си и в него да вдъхнеш в прашинките Любовта
X: да те опсипя с нея като нежен прашец , от който да сътвориш Вселена. С обещание за звезди и светулки полепващи в косите и по ръцете..толкова силно да се изпънеш до небето!
…Сенки на дървета, хълмове и птици... и ти витаещ някъде около мислите ми почти се достигнахме в тях, докато не се докоснем отново.