автор: dimension

Голфчо ми – двайсетгодишен – още е като момченце.
Тъй де – миналото лято беше ми абитуриентче.
Може само да се каже, Голфчо че е стара кримка.
Но пък яко е ъпгрейдван, т.е. – доста рециклиран.

Не че толкова е кекав, ала често боледува.
Ту гърнето му изгнило, ту прокъсал гарнитура.
Прах с омекотител – доста – за палтенцето му бяло.
Но когато го прегледам – малко пил е, малко ял е.

Що товари е премъкнал – баби, бебета, кашони.
В пет, при минус осемнайсет – пали! Винаги в готовност.
Никога не ме оставя. Аз – понякога – за кратко.
Знаем си, че съм му майка. Той на мене ми е татко.

Ох, отскоро ми е влюбен… Не в S-класа, но пък млада.
Фаровете му изтичат – брех, Toyota, още Aygo!
Докато е мъж във сила – трябва да ги запозная.
Сигурно пеша ще ходя. Жертвам се за любовта им.

И заварката щом стане, Голфчо вече ще го глезя.
Ще го засадя с цветенца, ще му взема таралежче.
Автоконсултант, инструктор – ще ми е със свойта школа.
За наследник, още Aygo – Мистър Пич го титуловам!