от липси в шепите ми само вятър
дори не може да засвири
измъква се
люлея илюзиите ми приспива ги
за да прогледна
през онова стъкло
където образите имат форма
на отлитащи балони
и не е лесно да се промуша
и да бъда ритмична
без да загубя нещо от себе си
само вятърът знае
в колко посоки може да ме изгуби