***
Не съм тъжна.
Даже забравих, какво е тъга.
Беше нещо в което плуваха спомени,
но то пресъхна,
А спомените се излющиха,
като кафявата, подова, блажна боя,
с която боядисвахме дъските.
Не съм и добра.
Моята баба, все казваше:
,,Когато ти кажат, че си добър–
не се радвай.
Дискретно ти казват, че си глупав."
Не и вярвах,
но сигурно след години
ще казвам същото на моите внуци.
И добрината си изсуших,
и тя се излющи,
като кафявата, подова, блажна боя,
с която боядисвахме дъските.
Сега, по цял ден съм тиха и залезна,
но ми останаха нощите.
Тогава съм лошата
и все се карам на себе си,
че още помня онази
кафява, подова, блажна боя,
с която боядисвахме дъските.