автор: sradev

По погрешка и по съвсем по-друг повод се изправих да мисля къде е границата между бунта и революцията.

Както си е по моята координатна система - земята е плоска, крепи се на гърба на три невротизирани слона, които имат алергия. Което ще рече, че границата трябва да се търси разпиляна по земята.

Разгеле, тъкмо бях стъпил върху земята, където се е родила Надеждата на езика, та като се огледах по-внимателно и видях границата. То се оказа проста работа: от едната страна бяха захвърлени ялови надежди, от другата празни обещания. Ще речете, че съм стъпил на ножа на революцията, а то по острие дълго не се ходи, ако не ти е желязно дупето. Ама не - щото и бунта и революцията си го имат този нож, който е от едната страна инкрустиран с надежди, от другата страна с обещания.
Та делнах с един косъм от брадата ножа на 4 и като ги понасъбрах в двойки (по-острият за дръжка, по-мекият за врага) излезнаха двата ножа - на революцията и на бунта. Фанал съм с лявата бунта, с дясната - революцията и съм се вторачил в топлите страни, белким видя надежда за Надеждата на езика, ама йок.
Тогази реших да поогледам ножовете. Гледам левият реже каквото намери и хич не му мига дръжката, а десният едно реже, друго кърпи.
Ами да - тя революцията си е сестра на еволюцията, та едни реже, а други въздига, ще рече, че мисли и за утрето. А бунта само главорезчини са му в главата - всички са му виновни и освен справедливост нищо друго не търси.
Верно, бе - нито сред захвърлените обещания, нито сред изпразнените надежди не видях справедливостта. И от едната и от другата страна на ножа само справедливост е гравирана.
Изтърках с паве едната страна, то стана "сръдливост". А искаше ми се да стане "разум".