автор: Nelsan

По асфалта изтропаха конски копита.
Буболечка целуна стъклото неволно.
А във стаята тиха, от хората скрита,
аз лекувам със стихове душата си болна.
Само думи са уж, а ме хвърлят в дълбокото
на отдавна изстинали чувства и страсти
и денят се превръща в мечта пъстроока
по далечни посоки и бъдещи щастия.
Само думи, а пълнят живота с надежди
и даряват утеха, когато си тъжен,
а когато си слаб, е почти неизбежно
да нападаш със думи, вместо с оръжие.
И когато се смееш, а така ти се плаче,
и когато от гняв ти се иска да виеш,
осъзнаваш, че вече намерил си начин
красота и любов в този свят да откриеш!