автор: baijim

Авторът не носи отговорност за
пристрастяване към творбите му...

Прашната улица, нямаше да е толкова прашна ако по нея не профучаваха автомобили на всяка секунда и половина. Следобедното слънце се прокрадваше нахално през редките листа на прецъфтелите липи. Стояхме прави с Джек пред малкото му магазинче и обсъждахме резултатите от последните мачове. Вдигнах глава и видях от горе да идва Сноу, с бавна следобедна походка.
- Здравей – казах аз.
- Здравей – каза тя.
- Не можах да те позная – продължих.
Погледна ме с въпрос.
„Много си остаряла”, помислих си аз...
- Много си се подмладила – казах на глас.
Усмивката и мързеливо се разтегна и разкрои кожата около очите и... Тя извади тънка кутия, после тънка цигара и я заби в тънките си устни. Поднесе тънко безцветно пламъче, всмукна дълбоко и кожата около устата и се сви и набазди ... „ Да, много си остаряла...”
- Как си? Какво правиш? – попитах...
- Нищо, дойдох да видя Джек – издуха струя дим – ами ти?
- Уча китайски.
- Китайски ли??? - недоверието се настани в очите и, присвити от неканеното слънце.
Можех със същия успех да кажа и Арамейски.Но не казах. На Арамейски е говорил Христос, на Арамейски е била написана и Талмуда...
Джек се беше съсредоточил върху лявата си ръка, като с дясната дърпаше и човъркаше настървено. Попитах го какво става... Отговори, че си вади кърлежа....
- И защо учиш китайски?
- За да мога да чета Лао Дзъ в оригинал – усмихнах се аз.
Усмихна се и тя, но това беше една от ония усмивки, които хората си лепят, когато няма какво да кажат…
- След няколко години целият свят ще говори на китайски – опитах се да и дам причина, по-лесно смилаема за ограниченият и свят.
- И кой е Лаузъ...? – върна се тя на първата причина, макар и по-невероятна за нея. Но явно думите изпреварваха мислите и.
- Това е един обикновен китаец, живял много, много отдавна... в Китай!
Сноу вдигна поглед и в дъното на светлокафевите и очи се зароди крехко пламъче (по-невидимо от това на запалката и ) на интерес или може би любопитство.
Джек продължаваше да си вади кърлежа. Само от време на време спираше, за да отпие на едри глътки вода от една пластмасова бутилка, която си стоеше на сянка.
- Името му означава „Старият Мъдрец” – продължих да хвърлям ситни трохи към нарастващото любопитство на Сноу - Защото бил най-мъдрият човек по онова време... а и сега. Когато остарял достатъчно, за да заслужи името си, решил да емигрира на запад. Както и сега. Мъдрите емигрират на запад. А Мъдростта се ражда на изток.
Леката насмешка в погледа на Сноу ту гаснеше, ту припламваше отново, със скоростта и ритъма с който премигваше.
- Началникът на граничната застава го познал кой е и му казал:” Няма да те пусна да минеш, докато не ми напишеш мъдростта, която носиш.”
И така се появили пет хиляди йероглифа в осемдесет и един стиха.
Джек беше спрял да си вади кърлежа и ме слушаше с интерес.
- Извади ли си кърлежа? – проявих и аз любопитство.
- Не. Оказа се бемка.
- Зависи от гледната точка.
Джек се засмя на глас.
- Или от точката на гледане – добавих аз.
Джек беше взел бемката за кърлеж или пък кърлежа се бе маскирал достатъчно добре като бемка.
Нищо особено...
- После Лао Дзъ напуснал Китай и изчезнал. Мястото и датата на смърта му останали неизвестни. А тези, които са пили от неговата мъдрост започнали да го обожествяват и така той станал безсмъртен.
- И затова учиш китайски!? – Сноу си оправи косата с невидим жест и изстреля въпрос: - Как е „Добър ден” на китайски?
- Как е „Риба”? – попита Джек
- Как е „Обичам те”? – отново попита Сноу.
Мълчах, а мислите ми натежяха като дъждовни облаци, които сякаш бързаха да да разхладят горещия ден.
Мълчах като риба,... защото не си спомнях от кога не бях казвал на някого „Обичам те!”
Сега казвам... наум... на китайски: 我爱你!
И разбрах, че наум мога да кажа обичам те на всички езици...дори и на Арамейски, а защо не и на Науатл... По важно е на кого го казваш...
Какъв Добър Ден!
Нищо особено...

Бай Jimm