Щом искаш
тези пръсти,
смъкни ме
от тополата
и ме увий
във сенките
на залеза.
Щом искаш
моите завивки,
ела и разлисти
косите ми
и ме вземи
във тихото
си тяло,
и отнеси ме
там, където
времето
е спряло,
не се надвиква
с птиците
и се завръща
огледално.
Щом всичкостта
на цялото ми
искаш,
ела при мен
на Сириус –
от тук ще
клатим
Слънцето,
в любовна
еднозаедност.
АЗ_ТИ СМЕ Присъствието на Единния.