автор: dyx

Беше хубав слънчев ден. Реших да отида на минералните изори в нашия град. Искаше ми се да се попека на слънце,а също и да се порадвам на хубавата природна вода. Искаше ми се да остане сам,със себе си, за да събера мислите си и да се освежа.
Какво беше учудването ми,когато пристигнах и точно там,където исках да се усамотя за малко,имаше около десетина дечица между осем и тринадесет години. Глъчката беше огромна. Казах си-„имам две възможности-или да се съпротивлявам,или да приемам.” Реших да бъде втората. Потърсих позитивните страни. Казах си,че малко детски дух може да ми е полезен. Казах си,че още е обяд,а аз не бързам за никъде. Казах си,че тези дечица са моята възможност за израстване. Изброих още няколко позитивни страни. След това се върнах от начало и отбялязах отново всички позитиви. Да кажа честно,погледнах на ситуацията с друго око. Олекна ми,а и дечицата бяха забавни. Но дълбоко в себе си исках тишина и спокойствие. Приех ситуацията,такава каквато е,спрях да се боря в себе си. След десетина минути всичките шумни дечица решиха да си тръгнат. За пореден път се убедих за силата на несъпротивата.
Мисля си,приятели,че няма смисъл да се борим с това,което ни дразни,но е по-добре да потърсим това,което ни допада. Така това,което ни дразни само ще си отиде от нас само,защото не го храним с вниманието си.