автор: dyx

Една жена имала имение. Било суша. Жената се разхождала по една от пътеките на имението си. Била загрижена за добруването на красивите дървета и храсти. Направило и впечатление,че поилката за птици е празна,макар че я била напълнила само преди няколко часа.
Замислила се за жадните елени,които вероятно били прескочили оградата и били изпили малкото вода,която побирала хранилката. Жената се обърнала към себе си и се запитала,с вяра,с какво може да помогне. Казала в сърцето си,че иска да сътвори дъжд.
Сърцето й я попитало защо иска дъжд. Тя отговорила,че така земята щяла да се освежи. Също така,защото всички същества в гората щели да се напоят. Защото щял да направи тревата зелена. Поискала дъжд,защото обичала да го усеща върху кожата си,и защото я карал да се чувства по-добре.
На жената и олекнало,докато обяснявала на сърцето си,защо иска дъжд.
Същия следобед заваляло,а вечерта местният синоптик докладвал за необичайна гръмотевична буря в района.
Извадих си поука-мислите ни са пълни с мощ и ние имаме много повече власт над собствения си живот,отколкото съзнават повечето от нас.