Има много трудоемки начини да убиеш човек:
накарай го да носи дървена талпа
до върха на един хълм и го прикови на нея.
Необходима ти е само тълпа
обута в сандали, кукуригащ петел, една плащеница
за анализ, гъба, оцет и някой,
който да забие пироните.
Или, вземи едно дълго желязо,
с традиционната форма и жлеб
и се опитай да пронижеш металната клетка в която
е облечен. За целта ти трябват бели коне,
английски дървета, мъже с лъкове и със стрели,,
поне два флага, един принц и един замък
за да си устроиш пир там.
Ако пък искаш да минеш без благородници,
и ако вятърът позволява, пусни малко газ. Но ще ти трябва
поне една миля кал, прорязана от траншеи,
без да се броят ботушите, бомбените кратери,
още кал, нашествие от плъхове, дузина песни
и малко стоманени кръгли шапки.
В ерата на самолетите, можеш да прелетиш
на мили над своята жертва и да се отървеш от нея
като само натиснеш бутон. Всичко необходимо е
един океан да те отделя, две правителствени системи,
учените на нацията, няколко фабрики, един психопат
и земя, която никой няма да иска в следващите години.
Това са, както казах, трудоемките начини
да убиеш човек. Много по-просто, по-пряко и по-чисто
е да се погрижиш той да живее някъде в средата
на ХХ век и да го оставиш там.
оригинал