Без чадър минавам под дъжда,
капките измокрят ме до дън душа,
а надеждата дори не ме видя,
дали в слънчев лъч ще се изсуша?
Простирам спомени, на стария простор,
а той синее, в ново лято нарисуван,
поканила съм аромати в душевния си двор
и с песен на уста, в дъжда танцувам.
Садя усмивки в тъжната леха,
садя и вяра, дано в бъдното покълне,
че навярно и под моята стреха,
отново щастието ще осъмне ...