автор: vesan

(из цикъла "Вицове в рими")

В селó Зад върлио баир
бе дислоциран по “заслуги”
майор Горанов, командир
на батарея. Със съпруга

си бе и булката му млада.
Бе след Балканските войни.
Майорът имаше награди,
но в службата се провини

и тъй – на село се намери.
Там имаше един овчар,
прочут, че много точно мери
той сиренето без кантар.

Овчарят беше надарен
с огромно мъжество от Бога,
но инак скромен и смирен,
и непорочен беше. Много

от селските моми в мечтите
бленуваха за него тайно,
а той пасеше си овците
и си свирукаше нехайно.

Та този надарен овчар
с огромното си мъжество
наместо с рабош и кантар
отмерваше. По същество;

завързваше в един вързоп
голяма пита кашкавал
и вдигаше я с този топ.
До грамче да не е познал

не се е случвало до днес.
Научи се майор Горанов
от него да купува. Вест
проводи му и рано-рано

на следващия ден чобана
пристига, носи кашкавала.
Не зная как обаче стана,
отде бе булката разбрала

за майсторлъка на овчаря,
но случи се веднъж така, че
тя бе сама и за кантара,
със който мери го подкачи.

Овчарят, кротко и смирено
показа го, а тя му рече;
“ А премери сега и мене
със инструмента си, човече!”

“ Да те премеря, ама нема
как да те закача, госпожо.
Бохчата ми не е голема...
...не мога в нея да те сложа.”

“ Пъхни го тук, между краката
– му каза булката лукаво –
размърдай го напред-назад и
със него ти вдигни ме здраво!”

Така направиха, обаче
след малко пустият кантар
омекна. “ Що направи? Значи
го счупи!”, простият овчар

проплака. “ Хич недей се вайка,
не се троши такъв кантар
– му каза младата хазайка –
не е кантар това, а дар

от бога! Ми ела отново
да ме премериш утре пак!”
Отвърна момъка; “ Готово!”
и тъй започна със мерак

да си я мери доста често.
Но за беда, веднъж тогава
Горанов хвана го, че вместо
дванадесет кила му дава

той десет, и попита строго;
“ Защо ме лъжеш?”, а овчаря
отвърна му; “ Сега не мога
да меря точно, че кантара

жена ти ми строши. Ей – вика –
през ден я меря. Даже вчера
пак у дома ти ме извика
и пожела да я премеря.”