В косите ти черни
посипаха сняг
годините- жестоки,
лекокрили птици.
Да спрат ти искаше,
но пак,
в своя стремителен бяг
те пишеха в косите
бели шестици.
Ти пишеше тези бележки
в тетрадките-
с червено мастило.
Правеше забележки,
но все се усмихваше
топло и мило...
Помня, как
твоята ръка
моята държеше,
букви как изписваше,
цифри как редеше,
на рамото ми малко,
на чина как лежеше,
как закрила мощна
и надежда беше...
Че в единствено число
и в втори род
ти пиша тези редове-
не се сърди.
За цял живот-
в мрачни дни
и дни със студове,
ти моя учителко,
най- първа,
най- мила,
за мене ще бъдеш
огнище с жарава,
огнище със сила.
Милият ти образ
не ще покрий забрава.
Той дълбоко в мен е.
В сърцето ми остава.