автор: penelope-1

Зове ни пясъчния бяг на времето,
но в живота си за милиард години,
ти не ще изминеш и крачка
от своя път към мен.
Ще се срещаме само - далечни
в призрачно синьото
на някой нероден още ден.
А някога говорехме за вечност...
Ти оставаш сам - дежаву
с минали и несбъднати срещи.
Светофари като жълти кучета
още дълго ще ти лаят насреща.
Сивото от небето ще виси
за теб приготвило лепкава кал.
Слънцето ще издълбае нашите сърца
в следи от любов без пощада.
...И в някоя спирала от години,
които за теб ще бъдат пречистване
ще се втурнеш внезапно към мене...
Може да съм тайфун или буря,
но никога – мъртво вълнение!