автор: penelope-1

Искам пред теб да се изповядам
така както пред Бог,
щом те нося в сърцето си

като натежал от зрялост плод.
Няма я тая дъбрава-
гдето дива ягода бях...
Няма ме - в танц до забрава,
когато ме отвя - твоят смях.
Искам да знаеш,
че вече нищо не искам
само се питам ,Любов:
Има ли вечност,
или безсмъртие
и вярваш ли,
в безсмъртие,Любов?
Вярвам,че има и друго-
по-силно от тук и сега,
където няма да се изгубим,
и ще оставим една жива следа.
И точно такава любов оцелява.
И живее векове - ако не тук –
в някои други звездни светове!
А сега стоя пред тебе,
без да коленича,
но душата ми,
подви колене...
И те обича!
Само как те обича!