автор: barbacoa

Бай Киро не може да стои без работа. Ако не приказва с някоя жена в чакалнята, прави кафе на друг пациент. Ако не пише с равен почерк списък за нужните консумативи, вече е отишъл да ги купува. Пътьом ще вземе я диня, я кадаиф и ще почерпи с едри резени или сочно сладко чакащите реда си за зъболекарката.

Откакто пенсионираният й баща е в чакалнята пред частния й кабинет, доктор Михова не смогва – пациентите валят като из ведро. Старецът е вече по-известен от нея самата – хората във форумите се разпитват един друг къде е кабинета, в който работи бай Киро.

- Тя – докторката – не дава в чакалнята да раздавам храна, но му намерих цаката – усмихва се бай Киро на една майка с русо момиченце. – Ей го, едно щандче с дъвчици имам, който е зорлия – хапне, пък подъвче дъвка, нали е полезно? А е малка надценката, по-евтино е и от магазина отсреща. И детски има, ето ти една от дядо ти Киро подарък, пиленце... Имам клиент, всеки следобед идва само заради кафенцето, дето му правя, но пък завчера му викам: я го лъсни малко тоя зъбен камък и ей на, другата седмица има час. Земай, земай, този локум право от арабския магазин в центъра го нося... Пък, ако някой зъб се обади, нали знаеш къде съм, докторката е страшна. Не че ми е дъщеря де, пък й не взема скъпо... Хайде, да ти е сладко и пак елате...

И черпи всички в чакалнята, а локумът няма свършване.