О, ето го, идва! Не, не искам сега!
Но той не се спира, а затяга плета
и толкова бягах, сега не мога да спра.
Как попаднах отново в плен на греха?
О, как ме обгръща, как жадно ме гали
от страст нечовешка разпалва пожари,
събуждат се трепети отдавна заспали
и устните тръпнат от сладост примряли.
След миг телата вече са слети,
а душата им обща към звездите лети...