автор: pastirka

Леле, Били, то дубря, че снощи
не пручетух твойта дяволия!
Щях кат тебя да са мятам йощи,
пред учите с пасти, саралии...

Тъкко са сгуворихме с килцата,
тръгнали са, милите, надоле!
Че мий неудобно, знайш... На лятос
как ша тичам по брега на воля?

От години с таз мечта жувея -
бачо ти на морско да ма води!
Но с възглавнички по мен - не смея...
Пак съблачам са, но на - до боди.

Пляж нодишки имало тъдява,
в българско ли, в гръчко ли - шта ийзлъжа.
Като мунахиня са надявам -
на дупето кърпа ша си вържа,

ша пристъпям плаха кат сърничка,
фаната в учите на мъжете...
Спирам с тейзи пасти! Аз, горкичка,
ша си налютя дори ръцете!

Пустите му! Слатко щом докопат,
бързат все ф устата да го мушнат!
Честен кръст ти давам, на, пред попа -
вече, сестро, ша съм аз послушна!

Няма да са дам да ма привличат
шоколади, торти, саралийки!
Лятос на море ша са събличам -
казва ти го кака ти Марийка!