Събуждам се от сън дълбок
навеки явно спяла
и поглеждам на света широк
с очи различни
за някаква промяна....
Хиляда дни и нощи
пропилях
очаквайки любов необяснима,
но срещнах само някаква тъга-
гнездо без птици-
в душата ми
да има...
Дали различна съм сега-
не знам,
а може би съм още съща,
но различното е тука знам
любов ще видя,
но
много по-добра,
по-искренна
и по-могъща...
Сега се чувствам
страшно уморена
опитвам се
към себе си
да се завръщам-
пътувала съм сякаш век
едвам
прекосила цялата Вселена...
И как съм се пиляла
аз не знам-
кога нататък,
или пък
насам....
Сама,
объркана
и неутешима
пространствата различни
овладяла...
Отчаяна без любовта си
как
незнайно,
някак си
към себе си все пак
упорито
просто съм вървяла...
А там,
къде не знам
остана
образът на мъж
неясен
безкрайно непознат,
далечен,
а мислила съм
странно как,
че може би ще бъде
той
единствен
и навярно
вечен!
Lina Vira Assa Amy