автор: zuan

Като млад Лао Ши обичал градинарството. Садил смокини, отглеждал круши, но най-много от всичко обичал една ябълка, която бил купил от монголците в Тунляо. Славата на усърдния градинар бързо достигнала двореца и скоро император Ши Цзун го повикал и дори го задържал за месец в императорската градина.
Той толкова харесал ябълковото дръвче на Лао Ши, че поискал малка горичка от седем такива в една от вътрешните градини на двореца. Тъй като не искал да чака, императорът отделил щедра сума пари на Лао Ши и го изпратил в Тунляо да купи колкото се може повече семена. Когато Лао Ши стигнал до града с разочарование разбрал, че монголците неотдавна тръгнали на север и никой друг наблизо нямал дори и шепа от техните семена. Лао Ши се завърнал в двореца, но недоволният Ши Цзун веднага го изпратил на север, по следите на монголците. Лао Ши тръгнал, но не след дълго срещнал трудно препятствие. Трябвало да прекоси Хъйлундзян, но как? Било вече зима, лодките пукали от студ, изтеглени на брега, но въпреки това било опасно да се ходи по леда. Понякога хора преминавали, но често хитрата и зла Хъйлундзян ги поглъщала, преди да стигнат до другия бряг. Лао Ши не можел да чака пролетта, тъй като ако не прекосял реката бързо, монголците щели да отидат твърде далеч. Накрая намерил водач в едно близко село и се уговорил с него да тръгнат през леда. На другата сутрин човекът дошъл и водел със себе си едно жълто куче. Подал връвчицата на Лао Ши и му казал, че това е водача, който ще го преведе през реката. „Моето куче – казал човекът – усеща къде леда е най-тънък и внимателно избягва смъртта, когато тя е най-близо.“ Лао Ши взел повода и тръгнал мълчаливо, а онзи присмехулно се провикнал отдалеч, напомняйки му, ако чуе пращене под краката си, веднага да легне по корем и да разтвори широко ръцете и краката си.
Щом стъпили на леда Лао Ши се втренчил в пухкавата задница на кучето и се постарал да започне да чувства, да предугажда всяка негова следваща стъпка. След като на няколко пъти сбъркал, той се опитал да предугажда леда, опитал се да чуе какво има отдолу.
Но не усещал, не чувал нищо.
На другият бряг пуснал кучето, но странно защо то останало с него, скоро намерил монголците и купил всичките им ябълкови семена. Докато се връщал, задухал вятърът На Фън и когато достигнал до бреговете на Хъйлундзян Лао Ши видял, че вече никъде нямало никакъв лед, имало само вода и никакво куче не можело да премине по нея.