Носи сърцата си в раница
и в безтегловен каданс
крачи по тънката граница
между живот и шанс.
Утре ще стисне облака,
жадните да пои.
И ще окъпе в локвите
врабчовите глави.
Късчета непотребни
вади от кофи за смет.
И чете междуредия,
и е клошар наглед.
А днес ме среща и пита –
нещо да си загубил?
Ето, в небе увито,
твоето – между другите.