автор: glishev

Унферт, на Еклаф синът, заговори.
Седнал в нозете на датския властник,
с думи чертаеше руни враждебни.

Тежко му беше да слуша за храброст.
Щом на земята, наречена Средна,
някой надминеше него по слава,
завист горчива гризеше го грозно.
Туй, що захванал бе Беоулф Силни,
ярост единствено будеше в Унферт.

"Ти ли си Беоулф, толкоз прославен,
дето със Брека във единоборство
смело над морската бездна бе плувал?
Двамата, с гордост в сърцата си млади,
хвърлихте своя живот сред вълните;
с дързост безумна, сред хълмове сиви
стигнахте най-надалече от смъртни.
Никой не смогнал със слово правдиво
двама ви от лудостта да откаже -
че за облог по вълните летяхте.
С лакти измерихте морските левги,
в мощна прегръдка талазите взехте.
Зимата там, в океана ревеше.
Нощи ужасни сред водното царство
в бури и грохот; едва преживяхте!
Ала накрая надмина те Брека.
В утро студено видя отдалече,
тътена чу край Скалите Кънтящи -
беше достигнал предела световен.
Сетне назад, към дома си се върна.
Стигна на брондинги в края прекрасен
и над народа си там зацарува.
Слава на Брека, наследник на Бенстан!
Зная, от тебе той повече стори,
подвиг, за теб непосилен извърши.
Мисля си, чуй ме - не ще е за тебе
Грендел да чакаш във залата мрачна -
нищо, че бил си в сражения храбър."

Беоулф рече, потомък на гаути:

"Драги ми Унферт, със пиво препил си.
Що ли дърдориш за Брека и мене -
как ме надмогнал! Сега ще ти кажа
всичко правдиво; ти само послушай.
Вярно че, още невръстни момчета,
бяхме си дали облог горделиво
своя живот да заложим в морето.
Мечове остри държахме свирепо -
с тях да се браним от китова злоба.
Брека и спедя не ме изпревари.
Аз пък не исках да го изоставя.
Заедно двама по хълмове сиви
бързо се носихме цели пет нощи.
Ала застигна ни мрак непрогледен,
вихър и буря, и грохот убийствен.
Северен вятър ни грабна без милост
и раздели ни, далече от суша.
Сетне надигна се страшно към мене
драконът морски - и бе безпощаден!
Плувах обаче със ризница тежка,
здрава, със вплетено злато блестящо.
Сграбчи ме мигом Врагът-на-моряци
и ме повлече към мъртвото дъно.
Черна захапка, език от отрова,
зъби, що тлен и разруха вещаят!
Ала сполучих стоманата остра,
меча си верен, да вбия във звяра.
Бързо потъна, надвит и пронизан..."



- Унферт означава същото като днешното Unworthy, негоден. Образ на хапливец и завистник. Терсит. Не е шут, но въпреки това седи в краката на краля, защото за него никой не прави място на пейката при воините. Това му положение му дава привилегията да се подиграва с воините. Ако боец се подиграе така на Беоулф, той има правото да го извика на двубой. Двубоят у старите скандинавци и сакси е ставал веднага и в самата зала. На такива сблъсъци се е гледало като на приятно зрелище.
- Брека, син на Бенстан, владетел на брондингите. Митичен герой от южна Швеция.
- На Беоулф му предстоят още борби с чудовища. Забележете, че Унферт обвинява героя е само за това, че се мисли по-храбър отколкото е, но и че преминава границите на човешкия свят. Унферт е прав от чисто ежедневна гледна точка, но съдбата на героя винаги е да унищожава хаоса, олицетворен от неестествени и ужасни същества. Така той излиза извън границите на ежедневното и всъщност ги разширява.
- Малка загадчица за фенове. Кой е драконът?

___________________
Предишна част: Беоулф VI и VII
Следваща част: Беоулф IX