автор: nironi

Аз съм добра.
Точно в 12
сирената ме закова
насред улицата.
Този път освен, че спрях,
се и заслушах в Нея –
напомни ми за странните звуци,
които издава китът към своите себеподобни.
Ето,
и този, като всяка година,
потъва в глъбините
сам.
После звъннах на Мимето
да я питам
кво правим довечера,
щото май нямало да пускат листопада.
Не знам – казва тя –
нищо не знам за китовете,
ще ровна в гугъла някой път.