автор: gu6ter

не ми се пише...не искам да говоря
за оцеляване на окуцели прозрения,
събуждащи се различности
и неприлични настроения
по пладне...или по аналогия.
все още има изпадане в откровености...
или от класациите
по принуда...или по мръкване.
не ми се пише...принудата е гол охлюв,
злобно закусващ със слънчогледи.
зад кадър или зад маска се случвам
като на кинопреглед. и съм съвсем предвкусимо-адекватен
/заради прегледа!.../
мъждукат мисли и случайни свещи -
вощеници от последния помен,
на който не исках да отида
поради липса на сантименти...
свещите са химерично светилище
на надежда... тъжно, но цинично вярно.
черешови сенки и задушници
еквивалентно ми замъгляват съзнанието -
вероятно поради несъответствия...
отъждествявам се с мен и с отрицание
на отрицанието по време на чума...или на разпятие.
не ми се пише - добре се справям за безгръбначно
с невокализирани потребности
и придобито беззъбие.
твърде рядко допускам грешки
и не допускам съмнения
и хора - безкръвно е
като пластична хирургия без естетически ефект,
но с афекта на траура по невъзможното.
не ми се пише...
написах го.