автор: eurochild

Луната ми е нощна лампа,
очите ми са пишеща машина.
Помня, че
небе, разрошило коси,
в прегръдките
на кървави метеорити,
се шляеше на друго място
и по друго време.

Без да говориш,
само с поглед,
небрежно
разбъркваш ледовете
помежду ни.
Острите им краища
се впиват в очите ни.

Отдавна
не плувам
в мислите ти.
Отдавна
не сънувам
сънищата ти.
И телефонното пробождане
не ми е важно.
По-леко ми е –
точно с 21 грама.

А някога
ти ми беше нощна лампа
и очите ти
ми бяха пишеща машина.