автор: artist

По дълги пътища вървяхме
и пътеки ронливи катерихме...
Така неистово високото зовеше ни,
че погледът се замъгляваше
от чуждите и собствени химери!
И какво ли от върха видяхме?
И какво ли ние там намерихме?
В сиво-виолетовия хоризонт
силуети на приятели изчезваха!
Ниско долу,
в бездната на пропастта -
нечии стон,
сърцата ни от леден огън потреперват!
Най-близкият до нас - любимият,
превърна се във сфинкс!
Безсилни сме пред тези истини!
Няма кой да дойде тук,
на този бенефис!!!
Артистът-клоун изиграва сам
последната си роля,
подарява си цветя - никакви овации,
после...кротко слиза до пръстта
и сам си ляга в гроба!!!
Многоточие...