Една лъжовна дума изречеш ли
небето скършено над теб изсипва жар.
По вледенената постеля плъзват змии.
Загасва най-свещеният олтар.
Под миглите море от болка плисва.
Ръцете стенат ненамерили ответ.
Лъжовна дума – черна и без смисъл.
Лъжовна дума. Имаше обет ....
И се превръща всеки миг във вечност.
Пак самотата ще е късен нощен гост.
Дали си струва заради лъжата
да стъпчеш сътвореното? Въпрос!