автор: valka

Опитомиха ме конете ми.
Копито, след копито, след копито.
От втория етаж на времето
манежите са смешни -
смалени,
до жълтите уста на тичинка.
Невидимото ме убива.
Ако порасна още малко на очи
ще стана двуизмерна,
утъпкана до макадам -
какво да чакам от седла,
побити в раменете.
Чета ребрата на годините,
опитомена от конете си.
Подкова,
            след подкова,
                         след подкова.
И нищо ново
във въпросите на сламата
и отговора на тревата.