автор: vst1

Ден след ден свещта гори
и пламъчето трепка в мрака –
знае то и лоши много дни,
но и в мигове щастливи плака.

Текат сълзите горещи безспирно,
отлитат и хиляди забравени мечти,
ала както мисли, обзели ненадейно,
и те топят се – без помен от следи.

Мъждука пламъчето – а и свети ярко,
на полъха на морския живителен зефир
и гасне то, погълнато след кратко
от хали зли и бесни, стъкмили пъклен пир.

Блещукай, светилниче, блещукай,
макар да са броени твойте дни,
ала тъмата смъртна не допускай
да се всели в ограбените ни души!