автор: sradev

Паридай вървеше самотен и натъжен поради липсата на вампирка и лекарство срещу вампирки.

- Какво си се замислил така, запита го един селянин, който тъкмо беше слезнал от магарето си и се чешеше ту по главата, ту по магарето.
- Ттърся чук, запелтечи Паридай връщайки се към битието на чуждите страдания.
- Тъп си като чук - виж се как си изтупан, пък търсиш чук. Чукове нямат място в света на парите.
- Аз търся чук за вампирки, така се нарича магическото заклинание.
- По-добре се усмихни на магарето, че иска да те ритне. Тогава ще видиш хиляда чукове.
- Откъде позна, че иска да ме ритне?
- Мойто е лъвско магаре - лъвовете, като се готвят за скок, се съсредоточават върху жертвата, а моето магаре, като се готви да те ритне се прави, че не те вижда.
- Защо така?
- Лъвовете атакуват с предните си оръжия, магаретата - със задните. Ето дай му една бисквитка да го омилостивиш. не се бой - магаретата не хапят.
- Ето ти Марко Лъвски една бисквитка. О, вече ме видя!
- А ти видя ли го?
- И аз, и аз, измуча Паридай
- Много добре, каза магарето. Та какви чукове ти се мотаят из главата?
- Ти говориш?
- Когато някой ме поздрави на моят език, тогава го поздравявам на неговият.
- А случайно да знаеш...
- Знам само, че магарицата е по-опърничава и от мене. Обичай магарици и ще си щастлив.