автор: boby_vb

Изпразнени от съдържание,
блуждаещи и неспокойни,
се блъскаме в тълпата
и хулим с думи знойни.

Превърнали се в бикове.
Преплели сме рогата.
И търсим как с викове,
да спрем сред нас враждата.

Застанала на ъгъла,
стоя и гледам само.
Останала безмълвна,
замаяна от грозотата.

В прах и мръсотия,
се носят от ветреца,
лист - смачкана хартия,
там –няколко билета.

Нима това сме хората?
Къде са ни лицата?
Какво направи времето?
Отне ли ни душата?

Студът сковава жилите.
Гладът отнема силите,
но сякаш пред покварата
мощта им взета заедно
е зрънце от несгодата.

Загледана в пустота,
загубила надеждата,
забравям грозотата
замръзнала -оттеглям се.

Вървя сред кал
и блъскат ме,
безчувствена оставам,
потиснала съм чувствата.
в целта - да оцелявам.