автор: pureblack

Луната разроши няколко облака - кротки.
Още се чуват вопли на славеи.
Щурците правят молебен - за дъжд.

След малко ще млъкнат...

Пристигат тъмно облечени облаци.
Тук съм и пак ще ги разпитвам - за пътя,
а те с присъщите им проблясъци...
... ще заплачат...

И пак ще ме учат - да познавам душата си,
и пак за грешките ми ще премълчат.

Рисувам по спомени карта - за пътя.
Повече не задавам въпроси.
Тръгвам - ще последвам тътена и само тази карта ще нося.

Една неприкрита злоба ме стресна
и сбърках посоката - много близо до края.

Върнах се.

Ще си прерисувам картата...

Дано да е милостиво Небето -
и пак да ми прати тъмно облечени облаци.

Да не се страхувам от злобата,
и...
пак да ме учи на дъжд...