автор: Vali_Ilieva

Отломка на отминали години,
изпросени секунди във аванс.
Отново краен е пределът на мечтите,
във който съществувам аз.
..........
Изчерпа се
и тази сезонна любов,
като книга прочетена-
овехтяла от носене
в чужди торби.
…
Вървя ли по траверсите
към влака,
значи
в мене нещо иска
да избяга..
…
Илюзията,
че съм пораснала
е първото предизвикателство
на зрелостта.
…
Без да искам посегнах
забраненият плод да взема.
Райското дърво осиротя-
ябълката бе последна.
...

Часовникът отмерва времето ревниво.
Скъперничи за мигове – секунди.
Още колко години ще цъка
виновно махалото
за своето лудо надбягване с времето?

...

Тъмен дом – угаснало огнище.
Годините ми – ябълкови клони.
Болезнено е: цъфнало стърнище
от спомени...Oт спомени...Oт спомени.

....

Сега разбирам
колко скъпо струваш –
заложих сляпо
на една любов.

И я изгубих.

....

Така в живота се въртят нещата :
осъзнаваш, оправдаваш, реагираш.
Но неразбрал единственно,
защо от пепелта възкръснала
съм птица,
по която все въздишаш.

...

Светлинки в дефилето –
влакът процепва мрака.
Къщи в ниското русло
на Искъра:
внезапно изчезващи
и недогонени
старопланински хребети...

....
Подви опашка улицата зад завоя.
Кому ли е притрябвало подире й да тича?
Сред комерсиално спорещите клаксони
и пешеходната сърдито някъде е кривнала.