Моята мечта стоеше в мрака
на сънената автогара. Моята мечта отиваше нанякъде
след петнадесет минути.
Мисълта ми се стопи от болка
и остана дълго
в мене да изстива...
"Тъй както губят палмите листа,
тъй губиш ти мечта подир мечта!"
"Отиват си година след година,
мечта подир мечта - мечтите гинат!"
Така, според големите поети, си отиват от нас големите мечти. А твоята мечтичка те напусна някак много бързо - за петнадесет минути! И аз повече обичам Надеждата - защото тя ни напуска последна!
Наистина мечтите си отиват.Re: Мечтата си отиде (без предупреждение) от nadejda на 13.09.2004 @ 11:33:14 (Профил | Изпрати бележка)
Да ти кажа, от много по-дълго време мечтата даваше признаци на изчезване, аз не я пусках да си отиде обаче. А тези петнадесет минути бяха краят, вече приех че я няма и много болеше. Изведнъж. Но за щастие надеждата е вярна и жилава, дори да не я приемам гостоприемно, тя не се отказва от мен.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 530
ХуЛитери: 0
Всичко: 530
