автор: limonka

Едно малко дъбче със стройна снага
си живее безгрижно в старата гора.
Но веднъж повет отнякъде дойде
и започна както си знае да ласкае.
Колко песни има в твоята глава,
те ми дават сили да пея и да творя.
Ти си величествен, а аз съм перце,
позволи ми да целуна твоите ръце.
Позволява дъбчето поласкано,
поветът-хитрец увива се засмяно.
Тъй, от ден на ден дъбът все линее,
а поветът доволно, щастливо си живее…

Поуката, вярвам, всеки сам я разбра-
не се поддавай на ласкателства.