автор: stallion

Имало едно време една баба и един дядо, които още от времето на Великата октоподска революция били свикнали да вършат житейските си дейности по едно и също време - заедно пиели кафе, заедно обядвали и заедно хъркали. Ала веднъж синхронът им изиграл чудна шега.

Спонтанно разнообразили единството, когато дядото тръгнал към балкона, за да пуши, а бабата се запътила в противоположната посока, за да готви. В двата края на стаята, обаче, имало два ключа за осветлението - един за лампата на балкона и един за лампата в стаята. Естесвено, двамата стигнали до ключовете по едно и също време и следователно се чуло единично хипнотизиращо ЩРАК. Бабата, уверена в успешното угасяне в стаята, продължила по пътя си. Ала дядото не забелязал, че е запалил на балкона и помислил, че е угасил в стаята. Затова, угасил на балкона и след кратък градивен размисъл, пак запалил, доволен, че не е изгърмял някой бушон. Ала не запалил цигара, понеже не се връзвало с логиката.