автор: traveller

Малък съм, може би. Още протягам ръцете си.
Още проплаквам, когато далече е мама.
Още кървя, щом съм стъпкал любов под нозете.
Още заспивам до някой, макар да го няма.

Тъжен съм, може би. Още откривам тъгата.
Има какво да открия в студените пръсти.
Имам и право зелен да си легна в земята.
Има ли смисъл в калта ми да търсите кръста си?

Глупав съм, може би. Още надежди раздавам.
Само безбожните имаха нужда от скриване.
Само глупците на палещи клади прощават.
Само когато обичате може да имате...

Никой съм, може би. Още се търся из себе си.
Вие открийте къде съм изгубил лицето си.
Вие създайте от мен някой скитник несретен.
Вие ми дайте и хляб, и страхът неусетен.

Вие плачете, защото аз няма да плача.
Трябват сълзи, за да могат да виждат очите.
Никой не дава сълзи за греха на палача -
дайте му злато, и пак на покой се обричайте.

Много съм труден, за всичите свои вселени.
Свит под черупката, мидено пак те обичам.
Свито мълча. Аз съм просто наивно безвремие.
Само съм малък. А после ела ме предричай...