автор: DenSiana

Очите сритах да мълчат
А думите навих на стих
Последните неща тежат до кръв
А първите отекват като вик
Но няма сълзи, нито самота,
Помни го, повтори
И ти не си, и аз не съм сама,
Било е в другия ми стих
А в този ти оставям от това
Което те плени и съживи
Било е малко красота,
От повече повярвай ми боли…
Оставям обичта
(да знаеш никак ни тежи)
До скоро носех я сама,
От днес е в твоите очи…