автор: Alba

Не заради това,
че птиците са скрили времето до слънцето
и будни гласове пропели в бистрите потоци
пронизват тихото в гората,

че корабите плуват до насъщният
а трохите му се ронят във очите ти
история - отсрещен бряг
сглобена в хлебно огледало,

че вятърът е моя татко
и с пристъпи разтърсва клоните
да се откъснат плодовете в мене,

че нося от реброто на Адама
твоята градина със черешите,
крилата, малкото подправки за отминало
и себе си

Не заради това..................

А заради това,
че ти си тук и виждаш всичко
прелистено, пречупено въображение,
което носиш ме във същността си
за да се пробуди моя ден
във себе си.
Да обичам твоите очи, ръцете ти,
походката ти стройна, непринудена
и чудното небе над тебе
скрило във сърцето си
детето ми.