Колко тънък е конеца
на живота,
който води към небето!
Колко стъбълцето му е крехко,
как се къса ненадейно
на иглата във ухото тесно
и те оставя сам на твоята
Голгота!
Как връхлитат те тогава
хиляди въпроси -
като прежаднели косове наесен
върху натежал от сладост
кехлибарен грозд!
От небитието отговора
кой ще донесе?
Ти ли си Орфей-вълшебния
и с тези няжни песнопения
ще влезеш ли в дълбокото,
в мрака на злокобните,
бездънни бездни,
за да намериш своята
премръзнала любов?
Ще стои ли отпечатъка
на времето по недостъпни,
остри върхове?...
В сърцето ли е Бог?
В сърцето...