автор: nellnokia

А.С.Пушкин

На кладбище ветер свищет
В сорокоградусный мороз.
На кладбище нисщий дрисщет
Ведь его пробрал понос.
Вдруг из гроба вылезает
Ведь ободристаний скелет:
- Как ты смел в такую пору
Обосрать мою кантору?!!!
Нисщий долго извинялся,
Жопку пальцем затыкал,
Но понос не унимался
Через уши вытекал...

Превод :

вариант 1

Свисти на горбището вятър.
Среднощен мраз, студът пулсира...
Клечи на гробището просяк,
внезапна нужда го посира...

Излиза от земята скелет:
- Кой ака в моята квартира?
Как можеш във такова време
да дрискаш дявол да го вземе!

А нисшият се извинил
и пръста в задника забил,
но нуждата уви не спрял
и всичко взел, че доосрал...

вариант 2

На гробището вятър вие
и всичко пука се от студ,
и просяк тихичко се крие -
сере, на времето на пук.

Излиза мъртвия от гроба:
- Как смееш! Тук живеят хора! -
одрискан скелет в тъмна доба.
- Ти акаш в моята кантора!

А нисшият се извинил,
сам пръста в дупето забил,
но нуждата уви не спрял,
от всички дупки се посрал...