автор: Narwal

Смятате ли, че един кораб може да бъде “жив”? Невъзможно! Корабът е мъртва материя и само човекът може да го накара да “живне”, т.е. да изпълнява неговите желания, като прекосява морета и океани, пренася товари или пътници и се бори с най-страшните природни стихии, на които нашата планета е свидетел.
В кораба няма живот без човека, но най-странното е, че в необикновените условия, при които е поставена симбиозата човек-кораб, той може не само да оживее, но и да да накара хората ....”да оживеят” и да осъзнаят живота, с неговия дълбок смисъл и значимост. Забелязвали ли сте, колко пъти на сушата човек подлага живота си на изпитание, дали с високите скорости на автомобила, с екстремните изживявания или с безразборното увреждане на здравето си с храни, алкохол или цигари. На море такива рискове се предприемат по-малко, ако не се изключват съвсем. На море човек осъзнава колко деликатно е живото състояние на организма и ...го цени повече. Някой би ми опонирал, че в авиацията тези ценности придобиват още по-висока оценка. Да признавам, че сигурно е така, но полетите траят да определен брой часове и след това можеш да се възстановиш значително по-бързо, докато на море изпитанието продължава с месеци, а понякога и с години. Време достатъчно, за да разберем, че спасителното парче твърда повърхност под краката ни .....има живот.
За един такъв жив кораб бих искал да ви разкажа. Веднага бихте ме попитали дали този кораб си има име. Та как да няма. При това много красиво. Казваше се “СЕМЕЛА”. Прекрасно женско име. Някога носено от жена. Мнозна биха се досетили, че това е име на девойка от древно-гръцката митология. Име на девойка, която пожелала да види Зевс в истинския му блясък и когато това станало тя ...изгоряла. Но в нашия случай името на кораба беше дадено, не в чест на митичната героиня, а на реална девойка, която за съжаление починала съвсем млада – на 25 години и то при обстоятелства доста сходни с разказваната древна легенда. Семела загинала при пожар на кораб и баща и, богат корабособственик кръстил един от корабите си в нейна памет. И неизвестно по каква причина, аз бях капитан на този кораб.
Със сигурност мога да гарантирам, че безсмъртната и душа плаваше заедно с моряците дръзнали да се качат на борда му през бури и красоти, през радост и скръб. Тя беше там и аз я усетих и не само я усетих, аз я ....видях и чух. И това е истина!
Беше сурова зима на 2003 година. Бях назначен за капитан на моторен кораб “Семела”. Плавахме към Керченския пролив и от там в Азовско море, към украинското пристанище Мариупол. От там трябваше да товарим метали за аржентинското пристанище Росарио. Зимата беше невероятно сурова. Ветрове ни срещаха, вълни ни биеха, но корабът се държеше стабилно и преодоляваше всяка пречка. Но времето не се шегуваше, то ставаше все по-страховито. Температурите падаха, в Керч канал се появи плаващ лед. А пристанищните власти в Азовско море не обявяваха ледова обстановка. Корабите навлизаха и след това много от тях ставаха пленници на заледяването, което постепенно обхващаше цялата повъхност на този сладководен и плитък морски басейн.
Минавахме Керченския пролив с руски лоцман, който охотно ни агитираше бързо и без колебание да навлезем в ледения капан, а след това „да се спасяваме както знаем”. Нямах точна представа за обстановката в Азовско море. Корабите много малко използваха укв връзката, а и ледът беше доста подвижен. Носен от теченията той се преместваше на големи блокове, а през нощта сковаваше малкото останало пространство в корава прегръдка.
При входа на Керч канал в Азовско море, чух глас:
- Погледни картата, капитане!
Огледах се и не видях никого около себе си. Помислих си, че имам халюцинации. Опитах се да игнорирам това, което чувам, но го чух отново:
- Погледни картата, капитане!
Този път бях сигурен. Гласът беше женски, младежки. Нещо е хвана за гърлото. За 20 години в моретата бях видял много психо аномалии, но никога не вярвах, че това може да се случи на мен. Не искам да си признавам, но почувтвах нещо, което прилича на ...страх. Опитах се да се окопитя и да прогоня натрапващия глас, но той упорстваше:
- Погледни картата, капитане!
Приближих се до щурманската маса и погледът ми спря на котвена стоянка, отбелязана на картата, намираща се на самия северен вход на Керченския пролив.
- Ето така! А сега гледай! На тази котвена стоянка се събират теченията идващи от Азовско море и вливащи се в Керч канал. Тук заледяване не може да се задържи. Застани на котва и тук изчакай утрото. Пред теб е ледена пустиня, която нощем става хем по-голяма, хем по-твърда. Много от корабите пред теб са вече замръзнали и не могат не само да се движат, но и да се обслужват. Ледът затруднява охлаждането на генераторите и корабите остават без електрическо захранване. Ако сега направиш грешката да влезеш в капана......проблемът ще бъде само твой!
Сложих ръка на устата си, за да не извикам. Но нямаше време за губене. Натиснах звънеца и заповядах маневра по заставане на котва.